Стихове в проза_2
Какво ли мисли жената, когато точи затъпените ножове, задушавана в тежкия дъх на семейната си самота. Игривият слънчев лъч хваща от заострения ръб ожесточението на жената и го пленява в безкрайното синьо на пролетното небе. Тя се усмихва...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Людмила Игнатова Todos los derechos reservados