23 июн. 2007 г., 01:54

Стихове в проза_2 

  Поэзия
532 0 1
 

Какво ли мисли жената, когато точи затъпените ножове, задушавана в тежкия дъх на семейната си самота. Игривият слънчев лъч хваща от заострения ръб ожесточението на жената и го пленява в безкрайното синьо на пролетното небе. Тя се усмихва...

© Людмила Игнатова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??