Стиховете ми
СТИХОВЕТЕ МИ
Те няма никога да ми простят,
затуй, че в страшен час
те стенеха и плачеха,
и искаха да се родят.
А аз – забързана, задъхана и жадна,
измамена от силна светлина,
се лутах все по острите извивки на деня.
Те няма никога да ми простят
затуй, че тяхната душа разголвах
на масата, пред чашка и сред куп клюкари,
разпалена, обзета от неясна страст
за „радост”, на безценица душите им продадох.
Те няма никога да ми простят
затуй, че бяха стон, удавени във болка,
а аз ги пях на разни, празни господа,
които важно заявяваха,
че възвишено е не това,
а даже пошло, грозно и звучи им
някак страшно.
И някога... Да някога...
Те може би ще ми простят
затуй, че вместо тях…
Осъдих себе си на кладата!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Василена Костова Todos los derechos reservados
