Стиховете ми
СТИХОВЕТЕ МИ
Те няма никога да ми простят,
затуй, че в страшен час
те стенеха и плачеха,
и искаха да се родят.
А аз – забързана, задъхана и жадна,
измамена от силна светлина,
се лутах все по острите извивки на деня.
Те няма никога да ми простят
затуй, че тяхната душа разголвах
на масата, пред чашка и сред куп клюкари,
разпалена, обзета от неясна страст
за „радост”, на безценица душите им продадох.
Те няма никога да ми простят
затуй, че бяха стон, удавени във болка,
а аз ги пях на разни, празни господа,
които важно заявяваха,
че възвишено е не това,
а даже пошло, грозно и звучи им
някак страшно.
И някога... Да някога...
Те може би ще ми простят
затуй, че вместо тях…
Осъдих себе си на кладата!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василена Костова Всички права запазени
