17.03.2007 г., 12:10

Стиховете ми

2.3K 2 15

 

 

СТИХОВЕТЕ МИ


Те няма никога да ми простят,
затуй, че в страшен час
              те стенеха и плачеха,
и искаха да се родят.
А аз – забързана, задъхана и жадна,
измамена от силна светлина,
се лутах все по острите извивки на деня.
Те няма никога да ми простят
затуй, че тяхната душа разголвах
на масата, пред чашка и сред куп клюкари,
разпалена, обзета от неясна страст
за „радост”, на безценица душите им продадох.
Те няма никога да ми простят
затуй, че бяха стон, удавени във болка,
а аз ги пях на разни, празни господа,
                които важно заявяваха,
че възвишено е не това,
а даже пошло, грозно и звучи им
                           някак страшно.
И някога... Да някога...
Те може би ще ми простят
                затуй, че вместо тях…
Осъдих себе си на кладата!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василена Костова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...