Стихът
Стихът беляза устните ми с полъх,
тръпчива болка в тялото ми вля.
По жилавите пръсти ме докосна
и в мен се спусна светла тишина.
Рисунките му сипкаво редяха
по миглите ми спомени от дъжд.
Мъчителният порив да избягам,
разпъната в болезнен кръстопът,
стихът превърна в мъдра примиреност
пред истинската същност на греха.
Пред голата изгубеност човешка,
пред вечната безумност на света.
Намерих се. Изгубена сред всичко.
Когато спрях да търся може би.
Когато може би се заобичах.
Сред римите на простичкия стих...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
е убийствена!!!
