Стихът

Poetry

1.3K 0 16

Стихът беляза устните ми с полъх,

тръпчива болка в тялото ми вля.

По жилавите пръсти ме докосна

и в мен се спусна светла тишина.

Рисунките му сипкаво редяха

по миглите ми спомени от дъжд.

Мъчителният порив да избягам,

разпъната в болезнен кръстопът,

стихът превърна в мъдра примиреност

пред истинската същност на греха.

Пред голата изгубеност човешка,

пред вечната безумност на света.

Намерих се. Изгубена сред всичко.

Когато спрях да търся може би.

Когато може би се заобичах.

Сред римите на простичкия стих...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Елишка (Елица Стоянова)

Стихът, в който си себе си...! Истинският!
Чудесен е, Кате!

2009-07-28T14:32:11+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Когато може би се заобичах.
Сред римите на простичкия стих...

Поантата е убийствена!!!
Обичам да те чета, Кате*!

2008-12-23T23:28:32+02:00
aLmA_mUeRtA (Ив)

Прекрасно е...!!!

2008-12-23T20:12:10+02:00
Незабравима (Кремена Стоева)

Липсваш ми, Кате, с тези прекрасни стихове!
Поздрав и весели празници!

2008-12-23T19:06:30+02:00
ria (Гергана Иванова)

"... вечната безумност на света". Наистина нямат разгадаване нещата на този свят. Затова да го приемем такъв, какъвто е- с всичките му щуротии. А, стиховете... Добре, че са те, да ни спасяват от хаоса вън и вътре в нас.

2008-12-23T18:29:09+02:00