Стихът беляза устните ми с полъх,
тръпчива болка в тялото ми вля.
По жилавите пръсти ме докосна
и в мен се спусна светла тишина.
Рисунките му сипкаво редяха
по миглите ми спомени от дъжд.
Мъчителният порив да избягам,
разпъната в болезнен кръстопът,
стихът превърна в мъдра примиреност
пред истинската същност на греха.
Пред голата изгубеност човешка,
пред вечната безумност на света. ...