31 jul 2018, 13:47

Стихът на Живота

  Poesía
1.4K 3 1

Защо ми е да пиша стихове,

щом аз самата стих съм?

Пише ме Живота в мигове,

в строфи-дни открих се.

 

За да продължа посоката,

като слушам рими-съдници,

които ще повтарят все урока:

Слей се! Не оставяй скитница!

 

Не ми дават пак да съм различна,

да съм каквато съм – погрешна.

Трябва да си винаги ритмична!“.

В ритъм чужд да заиграя спешно.

 

А аз съм слаба да се боря.

Стъкло – лесно мога да се счупя,

Цвете, навело се дори преди Пороя,

Душа, която искат все да купят.

 

Защо ми е да пиша стихове?

Да давя листа в своето море от мъки,

докато Живота продължава тихо

да ми пише бъдещи неслуки.

 

Добър поет оказа се, признавам,

чакам неочакваните ти финали

а горчивата поезия ме приземява:

Не лети! Пред мен си слаба, слаба!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гери Николаева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления за хубавия стих,Гери!Пожелавам ти успех!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...