Защо ми е да пиша стихове,
щом аз самата стих съм?
Пише ме Живота в мигове,
в строфи-дни открих се.
За да продължа посоката,
като слушам рими-съдници,
които ще повтарят все урока:
„Слей се! Не оставяй скитница!“
Не ми дават пак да съм различна,
да съм каквато съм – погрешна.
„Трябва да си винаги ритмична!“.
В ритъм чужд да заиграя спешно.
А аз съм слаба да се боря.
Стъкло – лесно мога да се счупя,
Цвете, навело се дори преди Пороя,
Душа, която искат все да купят.
Защо ми е да пиша стихове?
Да давя листа в своето море от мъки,
докато Живота продължава тихо
да ми пише бъдещи неслуки.
Добър поет оказа се, признавам,
чакам неочакваните ти финали
а горчивата поезия ме приземява:
„Не лети! Пред мен си слаба, слаба!“
© Гери Николаева Всички права запазени