31.07.2018 г., 13:47

Стихът на Живота

1.4K 3 1

Защо ми е да пиша стихове,

щом аз самата стих съм?

Пише ме Живота в мигове,

в строфи-дни открих се.

 

За да продължа посоката,

като слушам рими-съдници,

които ще повтарят все урока:

Слей се! Не оставяй скитница!

 

Не ми дават пак да съм различна,

да съм каквато съм – погрешна.

Трябва да си винаги ритмична!“.

В ритъм чужд да заиграя спешно.

 

А аз съм слаба да се боря.

Стъкло – лесно мога да се счупя,

Цвете, навело се дори преди Пороя,

Душа, която искат все да купят.

 

Защо ми е да пиша стихове?

Да давя листа в своето море от мъки,

докато Живота продължава тихо

да ми пише бъдещи неслуки.

 

Добър поет оказа се, признавам,

чакам неочакваните ти финали

а горчивата поезия ме приземява:

Не лети! Пред мен си слаба, слаба!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гери Николаева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления за хубавия стих,Гери!Пожелавам ти успех!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...