29 abr 2008, 12:03

Стихът на поета

706 0 6

Стихът на поета




Стихът ми иска да се слее

със новото, туптящо време.

Не иска вече да живее

като сянка на отмиращ спомен -

нежен, искрен,

но от топла сила няма помен.


 

Стихът бичува всяка сянка

и вади я в полето ясно,

не може той да влиза в рамки,

във пещерите му е тясно.


 

Стихът е жив и парещ, вика,

когато стане му студено:

опитва се да предизвика

сърцата будни и смирени.


 

Стихът говори на душите

и на сърцата ясни, силни,

гърми на демона в ушите,

руши покоите могилни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нико Ников Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, това е емоцията от стиха!
    Поздрав!
  • много завладяващо...продължавай все така
  • Поздрави и от мен, Нико Ников! Поклон! Преди малко прочетох по-голяма част от стиховете ти и определено съм много силно впечатлен.

    Имаш талант да пишеш не само на четиристишие, но и на петстишие, което е рядко срещано явление! Поклон още веднъж!

    Талантът ти определено впечатлява!

    Поздрави от Иван Давидов!
  • `Стихът говори на душите
    и на сърцата ясни, силни,
    гърми на демона в ушите,
    руши покоите могилни.`

    именно...истината на поета !
    приветствувам те Нико...
  • Добре пишеш, Ник!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...