Стихът на поета

29 апр. 2008 г., 12:03

Поэзия » Философская

5.0 / 6

587 0 6

Стихът ми иска да се слее
със новото, туптящо време.
Не иска вече да живее
като сянка на отмиращ спомен -
нежен, искрен,
но от топла сила няма помен.
Стихът бичува всяка сянка
и вади я в полето ясно,
не може той да влиза в рамки,
във пещерите му е тясно.
Стихът е жив и парещ, вика,
когато стане му студено: ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Мъжки игри
Прощание 1978

С тобою я. Я все еще жива. Мне времени немножечко осталось. Но стынет уж дыхание на губах и сковывае...
Созерцание природы

Узреть в листочках всю планету, И край ночной, мчащий к рассвету. Узреть ночь в день, и день в ночи,...
Новый год

Сегодня, значит, новый год. Кто знает что нам дальше ждёт? Вокруг солнца новый поворот. Сегодня праз...

Ещё произведения »