Стихът на поета
Стихът на поета
Стихът ми иска да се слее
със новото, туптящо време.
Не иска вече да живее
като сянка на отмиращ спомен -
нежен, искрен,
но от топла сила няма помен.
Стихът бичува всяка сянка
и вади я в полето ясно,
не може той да влиза в рамки,
във пещерите му е тясно.
Стихът е жив и парещ, вика,
когато стане му студено:
опитва се да предизвика
сърцата будни и смирени.
Стихът говори на душите
и на сърцата ясни, силни,
гърми на демона в ушите,
руши покоите могилни.
© Нико Ников All rights reserved.
