Стихът на поета

Apr 29, 2008, 12:03 PM

Poetry » Phylosophy

564 0 6

Стихът ми иска да се слее
със новото, туптящо време.
Не иска вече да живее
като сянка на отмиращ спомен -
нежен, искрен,
но от топла сила няма помен.
Стихът бичува всяка сянка
и вади я в полето ясно,
не може той да влиза в рамки,
във пещерите му е тясно.
Стихът е жив и парещ, вика,
когато стане му студено: ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Стихът на поета

Искате да прочетете повече?

Random works