Столетници

Дори столетните дървета

падат.

С години,

с вечни мигове

умират.

Разпадат се,

изгниват.

Или - в хралупи кухи

се извиват.

Децата там играят.

Хора мъдри

с пръсти по корите им

гадаят.

Разказват после

колко радост,

колко мъка

дънерът познал е.

Всяка грешка

и награда -

ето ги, пред нас

излагат се.

Но защо ни е

да знаем всичко,

все от чуждите усти?

Векове столетници ни шепнат,

но избираме да сме

с запушени уши...