Столетници
610
0
0
Дори столетните дървета
падат.
С години,
с вечни мигове
умират.
Разпадат се,
изгниват.
Или - в хралупи кухи
се извиват.
Децата там играят.
Хора мъдри
с пръсти по корите им
гадаят.
Разказват после
колко радост,
колко мъка
дънерът познал е.
Всяка грешка
и награда -
ето ги, пред нас
излагат се.
Но защо ни е
да знаем всичко,
все от чуждите усти?
Векове столетници ни шепнат,
но избираме да сме
с запушени уши...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирилка Пачева Всички права запазени
