11 ago 2009, 15:28

Стомана

  Poesía » Otra
963 0 2

                          

Стомана

 

Да скрия слънцето зад буреносен облак

и луната искам да потъне във нощта,

а аз на лист във тъмнината да изпиша

всичките усмивки на света.

 

Готова съм да търся, да се взирам,

с надежда в две стоманени реки,

 те единствени ще могат да прикрият

моя смут в кристалните води.

 

Не ми е нужна светлината,

усмивките във мрак ще ти ги дам,

повярвай, те ще стоплят самотата,

потърси ме и ще ме откриеш там.

 

                                                         Посветено.

                                                   

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ася Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здравей Чаровнице!Сърдечни поздрави!
    ...диамантите на младата И нежност
    се разпиля над мрака-ято от светулки...
    Усмихнатата жажда от потребност
    ще я извае-песен на невидими цигулки
  • ...Грейне ли усмивка,и свети и топли!Хареса ми!Поздрав!...

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...