Стомана
Да скрия слънцето зад буреносен облак
и луната искам да потъне във нощта,
а аз на лист във тъмнината да изпиша
всичките усмивки на света.
Готова съм да търся, да се взирам,
с надежда в две стоманени реки,
те единствени ще могат да прикрият
моя смут в кристалните води.
Не ми е нужна светлината,
усмивките във мрак ще ти ги дам,
повярвай, те ще стоплят самотата,
потърси ме и ще ме откриеш там.
Посветено.
© Ася All rights reserved.
Здравей Чаровнице!Сърдечни поздрави!
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
