Стомана
Да скрия слънцето зад буреносен облак
и луната искам да потъне във нощта,
а аз на лист във тъмнината да изпиша
всичките усмивки на света.
Готова съм да търся, да се взирам,
с надежда в две стоманени реки,
те единствени ще могат да прикрият
моя смут в кристалните води.
Не ми е нужна светлината,
усмивките във мрак ще ти ги дам,
повярвай, те ще стоплят самотата,
потърси ме и ще ме откриеш там.
Посветено.
© Ася All rights reserved.
...диамантите на младата И нежност
се разпиля над мрака-ято от светулки...
Усмихнатата жажда от потребност
ще я извае-песен на невидими цигулки