11.08.2009 г., 15:28

Стомана

956 0 2

                          

Стомана

 

Да скрия слънцето зад буреносен облак

и луната искам да потъне във нощта,

а аз на лист във тъмнината да изпиша

всичките усмивки на света.

 

Готова съм да търся, да се взирам,

с надежда в две стоманени реки,

 те единствени ще могат да прикрият

моя смут в кристалните води.

 

Не ми е нужна светлината,

усмивките във мрак ще ти ги дам,

повярвай, те ще стоплят самотата,

потърси ме и ще ме откриеш там.

 

                                                         Посветено.

                                                   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ася Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравей Чаровнице!Сърдечни поздрави!
    ...диамантите на младата И нежност
    се разпиля над мрака-ято от светулки...
    Усмихнатата жажда от потребност
    ще я извае-песен на невидими цигулки
  • ...Грейне ли усмивка,и свети и топли!Хареса ми!Поздрав!...

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...