11.08.2009 г., 15:28

Стомана

955 0 2

                          

Стомана

 

Да скрия слънцето зад буреносен облак

и луната искам да потъне във нощта,

а аз на лист във тъмнината да изпиша

всичките усмивки на света.

 

Готова съм да търся, да се взирам,

с надежда в две стоманени реки,

 те единствени ще могат да прикрият

моя смут в кристалните води.

 

Не ми е нужна светлината,

усмивките във мрак ще ти ги дам,

повярвай, те ще стоплят самотата,

потърси ме и ще ме откриеш там.

 

                                                         Посветено.

                                                   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ася Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравей Чаровнице!Сърдечни поздрави!
    ...диамантите на младата И нежност
    се разпиля над мрака-ято от светулки...
    Усмихнатата жажда от потребност
    ще я извае-песен на невидими цигулки
  • ...Грейне ли усмивка,и свети и топли!Хареса ми!Поздрав!...

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...