Стон
Душата ми е стон,
душата ми е огън,
непримирим, жесток,
стопяващ и изгарящ
чуждата ненавист,
душевна немощ, злост.
И диря добротата,
изгонена, опърпана,
ненужна някому.
Затиска ме отново
камъкът зловещ,
на хорска лудост,
и безумие.
И аз отчаяно
се лутам
до безкрай,
да търся.
И не виждам брод,
а само изгорени мостове,
от нечие доверие,
нечия любов.
И искам да съм този анге
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мартина Todos los derechos reservados
