Душата ми е стон,
душата ми е огън,
непримирим, жесток,
стопяващ и изгарящ
чуждата ненавист,
душевна немощ, злост.
И диря добротата,
изгонена, опърпана,
ненужна някому.
Затиска ме отново
камъкът зловещ,
на хорска лудост,
и безумие.
И аз отчаяно
се лутам
до безкрай,
да търся.
И не виждам брод,
а само изгорени мостове,
от нечие доверие,
нечия любов.
И искам да съм този анге
© Мартина All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
