24 feb 2021, 17:40

Стон 

  Poesía » Filosófica, Parodias
530 1 3

 

Животът ми – пълен провал.

Дошъл на пресекулки.

Кой каза – Да ми е халал!

Тук-там има и светулки.

 

Животът ми – пълен успех.

Дошъл като буря.

И изведнъж се съвзех –

Къде ли сега да го туря?

 

Животът ми – блажен пастел,

на аматьорска картина.

Който я взел – взел.

И аз така да помина.

 

Животът ми – груба шега,

че и мене тука ме има.

Как ли да се добера

до разумна и скромна причина?

 

Че смислен съм и добър...

Че нужен съм някому тука...

Макар и само като катър

да гоня житейската чука.

 

Не мога без себе си – знам.

Но кой ли не може без мене?

На живота горящият плам

все още в сърцето ми стене.

© Бойко Беров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Пепи, благодаря Надежда. Тези думи, идващи точно от вас ме радват. Хубав ден. Вдъхновение и здраве.
  • Хубаво! Много!
  • Такъв е животът: ту те въздига в небесата, ту те срива със земята.
    Много добре си го описал!
Propuestas
: ??:??