Стон

botyo (Бойко Беров)
194 337

Feb 24, 2021, 5:40 PM

Poetry » Phylosophy, Parody

398 1 3

Животът ми – пълен провал.

Дошъл на пресекулки.

Кой каза – Да ми е халал!

Тук-там има и светулки.

Животът ми – пълен успех.

Дошъл като буря.

И изведнъж се съвзех –

Къде ли сега да го туря?

Животът ми – блажен пастел,

на аматьорска картина.

Който я взел – взел.

И аз така да помина.

Животът ми – груба шега,

че и мене тука ме има.

Как ли да се добера

до разумна и скромна причина?

Че смислен съм и добър...

Че нужен съм някому тука...

Макар и само като катър

да гоня житейската чука.

Не мога без себе си – знам.

Но кой ли не може без мене?

На живота горящият плам

все още в сърцето ми стене.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

botyo (Бойко Беров)

2021-02-25T11:02:51+02:00

Благодаря Пепи, благодаря Надежда. Тези думи, идващи точно от вас ме радват. Хубав ден. Вдъхновение и здраве.
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2021-02-25T09:56:58+02:00

Хубаво! Много!
palenka (П Антонова)

2021-02-24T20:11:17+02:00

Такъв е животът: ту те въздига в небесата, ту те срива със земята.
Много добре си го описал!