Стон
Животът ми – пълен провал.
Дошъл на пресекулки.
Кой каза – Да ми е халал!
Тук-там има и светулки.
Животът ми – пълен успех.
Дошъл като буря.
И изведнъж се съвзех –
Къде ли сега да го туря?
Животът ми – блажен пастел,
на аматьорска картина.
Който я взел – взел.
И аз така да помина.
Животът ми – груба шега,
че и мене тука ме има.
Как ли да се добера
до разумна и скромна причина?
Че смислен съм и добър...
Че нужен съм някому тука...
Макар и само като катър
да гоня житейската чука.
Не мога без себе си – знам.
Но кой ли не може без мене?
На живота горящият плам
все още в сърцето ми стене.
© Бойко Беров All rights reserved.
