2 mar 2008, 17:12

Стон_4

  Poesía
661 0 5
Погледнах я... Вървеше в гръб,
косите снежнобели скрила.
Умората с нея беше... И духът
на млада, переста кобила

я бе напуснал. Безпощадно!
Прегърнала я беше старостта
и пиеше от нея жадна, жадно
като пияница отявлен. Младостта

във чернобели фотоси стаена
разказваше за себе си. Безмълвна...
Вървеше в гръб... и беше уморена!
Сподавих гърлен вик и бързо

повиках спомените мили.
И втурнах се във ОНЗИ свят...
безгрижие и детска глъч... Прости ми!
Но там и ще остана... Във съня!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Детелина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...