Погледнах я... Вървеше в гръб,
косите снежнобели скрила.
Умората с нея беше... И духът
на млада, переста кобила
я бе напуснал. Безпощадно!
Прегърнала я беше старостта
и пиеше от нея жадна, жадно
като пияница отявлен. Младостта
във чернобели фотоси стаена
разказваше за себе си. Безмълвна...
Вървеше в гръб... и беше уморена!
Сподавих гърлен вик и бързо ...