2 мар. 2008 г., 17:12

Стон_4

Поэзия

660 0 5

Погледнах я... Вървеше в гръб,
косите снежнобели скрила.
Умората с нея беше... И духът
на млада, переста кобила

я бе напуснал. Безпощадно!
Прегърнала я беше старостта
и пиеше от нея жадна, жадно
като пияница отявлен. Младостта

във чернобели фотоси стаена
разказваше за себе си. Безмълвна...
Вървеше в гръб... и беше уморена!
Сподавих гърлен вик и бързо

повиках спомените мили.
И втурнах се във ОНЗИ свят...
безгрижие и детска глъч... Прости ми!
Но там и ще остана... Във съня!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

mariniki (Магдалена Костадинова)

Приказно хубаво!И пак пиши, мила Детелина!
с възхищение и обич.

2008-04-01T17:27:11+03:00
detdim (Детелина)

Благодаря Ви!!!

2008-03-02T22:59:53+02:00
natiii (Наташа Басарова)

Много хубав стих!Поздрав!

2008-03-02T18:31:09+02:00
detdim (Детелина)

...и на мен

2008-03-02T18:23:03+02:00
s7r (Валери Шуманов)

Допадна ми.

2008-03-02T17:13:45+02:00