2 мар. 2008 г., 17:12

Стон_4 

  Поэзия
518 0 5
Погледнах я... Вървеше в гръб,
косите снежнобели скрила.
Умората с нея беше... И духът
на млада, переста кобила

я бе напуснал. Безпощадно!
Прегърнала я беше старостта
и пиеше от нея жадна, жадно
като пияница отявлен. Младостта

във чернобели фотоси стаена
разказваше за себе си. Безмълвна...
Вървеше в гръб... и беше уморена!
Сподавих гърлен вик и бързо

повиках спомените мили.
И втурнах се във ОНЗИ свят...
безгрижие и детска глъч... Прости ми!
Но там и ще остана... Във съня!

© Детелина Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??