Стопи се споменът за първата ни среща
като умиращ залез в някое море.
Ала дланта ми още много е гореща,
успяла всичко в себе си да събере!
Вкуса от допира ти ще си спомни
и страстното танго на нашите души,
и нежния симпозиум на две сърца огромни,
в които камък и желязо се руши!
Но защо тъй бързо всичко отминава
като пустинен вятър или вик?
Една любов, любов ли е тогава,
когато оцелее само миг?
© Божидар Георгиев Todos los derechos reservados