Bpgeorgiev (Божидар Георгиев)
49 11
Oct 5, 2011, 1:02 PM

Стопи се споменът за първата ни среща... 

  Poetry » Love
615 0 8

Стопи се споменът за първата ни среща
като умиращ залез в някое море.
Ала дланта ми още много е гореща,
успяла всичко в себе си да събере!

 

Вкуса от допира ти ще си спомни
и страстното танго на нашите души,
и нежния симпозиум на две сърца огромни,
в които камък и желязо се руши!

Но защо тъй бързо всичко отминава
като пустинен вятър или вик?
Една любов, любов ли е тогава,
когато оцелее само миг?

© Божидар Георгиев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много красиво.
  • Blagodarq vi za hubavite komentari.
  • Римите са чудесни, леко се лее (до "но защо..." -- там има нужда от ремонт. "Ала защо..."?).
  • ...ако е само миг,който спира дъха?
    Поздрав,за красивия стих!
  • Една любов, любов ли е тогава,
    когато оцелее само миг?

    Ехх,красотата на чувството ЛЮБОВ. А тук го има.Със сигурност. Браво!
  • Всяка любов бележи сърцето,затова е толкова издръжливо!Хареса ми!
  • Обичам такива стихове.Близки ги чувствам някак
    ..............
    "Понякога е просто светъл миг,
    преминал като мълния за кратко.
    Запалена искрица, порив, вик,
    усещане за нещо много сладко."
    ...............
    Поздрав!

  • Любов е! Прекрасно. Усмивки.
Random works
: ??:??