kasius (Бостан Бостанджиев)
390 1672
20 ago 2006, 8:40  

Стопяване 

  Poesía
710 0 10

                                        На С.

Пилее безумния вятър жълти листа,
кръжащи отнася ги нейде далече –
в прозореца твой не гори светлина...
Това означава ли, че няма те вече?

Ревнивия дъжд по лицето ми капе,
сърдит, че и аз прегръщам нощта,
и жили ме с капките ледени – хапе...
Не вижда, че чакам от теб светлина.

Ти в моя живот неочаквано влезе –
последно разсъмване, май беше това.
За миг ме притопли, а после залезе...
Пък... Аз сам не зная, защо тук стоя?

Там някъде в мрака кучета лаят,
бездомни... И скърца дворна врата...
Те, сякаш разбират и сякаш с мен жалят,
усетили, как се топи – любовта.

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??