Стопяване
На С.
Пилее безумния вятър жълти листа,
кръжащи отнася ги нейде далече –
в прозореца твой не гори светлина...
Това означава ли, че няма те вече?
Ревнивия дъжд по лицето ми капе,
сърдит, че и аз прегръщам нощта,
и жили ме с капките ледени – хапе...
Не вижда, че чакам от теб светлина.
Ти в моя живот неочаквано влезе –
последно разсъмване, май беше това.
За миг ме притопли, а после залезе...
Пък... Аз сам не зная, защо тук стоя?
Там някъде в мрака кучета лаят,
бездомни... И скърца дворна врата...
Те, сякаш разбират и сякаш с мен жалят,
усетили, как се топи – любовта.
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
браво
класика -
Тъжен, истински!
Много , много хубав стих!
Един от най-хубавите ти стихове!
Поклон! -
Един по-различен Краси!!!
Поздрави за стиха!!! -
Простичко написан, но въздействащ стих! Поздрав, Краси!
-
Прекрасно поднесено откровение,Касиус!
Поздрави! -
Любовта е силна и е за двама.
Любовта не се топи,не е снежинка бяла.
Любовта е обич,пепел неотвяна..
Щом истинска е любовта,тя остава цяла.
Поздрав за написаното
-
Колко хубав и трогателно звучащ стих... Най-искрени поздрави, Краси.
-
Хубаво посвещение...
-
Тъжен стих, но много ми хареса. Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
сега когато твоя стих чета.
Боли,с всяка фибра го усещам,
отива си от нас любовта.
Поздрав за чувството която внесе в нас.
И усмивка ти пращам,но без образ и глас.