Стопяване
На С.
Пилее безумния вятър жълти листа,
кръжащи отнася ги нейде далече –
в прозореца твой не гори светлина...
Това означава ли, че няма те вече?
Ревнивия дъжд по лицето ми капе,
сърдит, че и аз прегръщам нощта,
и жили ме с капките ледени – хапе...
Не вижда, че чакам от теб светлина.
Ти в моя живот неочаквано влезе –
последно разсъмване, май беше това.
За миг ме притопли, а после залезе...
Пък... Аз сам не зная, защо тук стоя?
Там някъде в мрака кучета лаят,
бездомни... И скърца дворна врата...
Те, сякаш разбират и сякаш с мен жалят,
усетили, как се топи – любовта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бостан Бостанджиев Все права защищены
