20 авг. 2006 г., 08:40  

Стопяване 

  Поэзия
716 0 10

                                        На С.

Пилее безумния вятър жълти листа,
кръжащи отнася ги нейде далече
в прозореца твой не гори светлина...
Това означава ли, че няма те вече?

Ревнивия дъжд по лицето ми капе,
сърдит, че и аз прегръщам нощта,
и жили ме с капките ледени  хапе...
Не вижда, че чакам от теб светлина.

Ти в моя живот неочаквано влезе
последно разсъмване, май беше това.
За миг ме притопли, а после залезе...
Пък... Аз сам не зная, защо тук стоя?

Там някъде в мрака кучета лаят,
бездомни... И скърца дворна врата...
Те, сякаш разбират и сякаш с мен жалят,
усетили, как се топи  любовта.

© Бостан Бостанджиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??