2 jun 2007, 0:28

Стотици рози

  Poesía
856 0 25
Стотици рози сложих по леглото,
угасена е свещта
и ръце по тялото ми лазят,
като работливи мравчици сега -
ненаситни, забързани, нежни -
оставят следи от неистова страст.
Тиха музика се лее,
като елексир за душите
и шепне слова за любов,
а ние с теб мълчиме,
страстта ни бушува в гърдите.
Трепетно сърцата ни притупват,
очакват горещия развой -
на сливане на две тела
и две сърца да затуптят в едно,
и две души свободни и щастливи -
една в друга да заживеят завинаги...



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...