28 jul 2010, 7:43

Страдание 

  Poesía » De amor
1619 1 4

Един разбит живот, една изгубена надежда,

Две разплакани очи и безброй угаснали копнежи.

Това съм аз, ограбена  и омерзена,

Това е любовта – несподелена.

 

Лъгана жестоко от идола в любовта,

Сега поемам пътя си съвсем сама.

Знам, че нейде има топлина,

Която може би ще сгрее и моята душа.

 

Този път завинаги си тръгвам,

Без дори да се замислям.

Този път безмилостна ще бъда,

Колкото и да не искам.

 

Забравям те,  презрение

и спокойствие ще търся,

Макар и да се давя в мъчения,

от теб и твоя ад ще се откъсна.

© Валентина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??