28.07.2010 г., 7:43 ч.

Страдание 

  Поезия » Любовна
1618 1 4

Един разбит живот, една изгубена надежда,

Две разплакани очи и безброй угаснали копнежи.

Това съм аз, ограбена  и омерзена,

Това е любовта – несподелена.

 

Лъгана жестоко от идола в любовта,

Сега поемам пътя си съвсем сама.

Знам, че нейде има топлина,

Която може би ще сгрее и моята душа.

 

Този път завинаги си тръгвам,

Без дори да се замислям.

Този път безмилостна ще бъда,

Колкото и да не искам.

 

Забравям те,  презрение

и спокойствие ще търся,

Макар и да се давя в мъчения,

от теб и твоя ад ще се откъсна.

© Валентина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??