Страдание
Един разбит живот, една изгубена надежда,
Две разплакани очи и безброй угаснали копнежи.
Това съм аз, ограбена и омерзена,
Това е любовта – несподелена.
Лъгана жестоко от идола в любовта,
Сега поемам пътя си съвсем сама.
Знам, че нейде има топлина,
Която може би ще сгрее и моята душа.
Този път завинаги си тръгвам,
Без дори да се замислям.
Този път безмилостна ще бъда,
Колкото и да не искам.
Забравям те, презрение
и спокойствие ще търся,
Макар и да се давя в мъчения,
от теб и твоя ад ще се откъсна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Все права защищены
