vessina (Веселина Узунова)
7 19
24 abr 2014, 18:25

Страдание 

  Poesía » De amor
685 0 4

 

Душата ми е една огромна рана,

кървяща и отваряща се всеки път,

когато скалпела на злобата голяма

прорязва ме за пореден път.

 

Не зная право имам ли

или пък нямам,

да съдя някого затуй,

че причини ми с острието болка тъй-голяма?

 

Затуй осъдих себе си да страдам

за кой ли вече път?

Дори не плача вече, съвземам се

и ставам... и забравям... и прощавам!

 

Лек има за язвата голяма,

с Обичта лекува се гнойта.

По-бавно, когато се получава,

по-бързо, когато се дарява тя!

© Веселина Узунова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря!
  • " И ставам... И забравям... И прощавам! "
    Прекрасно казано!
  • Благодаря ви за подкрепата!Нямам никакви претенции за някакъв талант, просто излях душата си и се радвам, че някой ме чу и разбра!
  • Много красиво и нежно написано ! Благодаря ти !
Propuestas
: ??:??