Страдание
958
0
4
Душата ми е една огромна рана,
кървяща и отваряща се всеки път,
когато скалпела на злобата голяма
прорязва ме за пореден път.
Не зная право имам ли
или пък нямам,
да съдя някого затуй,
че причини ми с острието болка тъй-голяма?
Затуй осъдих себе си да страдам
за кой ли вече път?
Дори не плача вече, съвземам се
и ставам... и забравям... и прощавам!
Лек има за язвата голяма,
с Обичта лекува се гнойта.
По-бавно, когато се получава,
по-бързо, когато се дарява тя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселина Узунова Всички права запазени
