Страданието на едно щастие
Оставам те, щастие, знам, че с мен и ти тъжиш,
оставям те, радост моя, знам, че с мен ридаеш и скърбиш.
Ще те повикам тогава, когато ще бъда щастлив,
ще се усмихвам, че и без любовта си отново ще бъда жив.
Сега върви, щастие мое, и забрави за мен,
подарявам ти моите спомени прекрасни
и усмивката си свята -
вземи ги, щастие, а ти ми подари страдание,
защото днес аз не живея,
забравих всичко красиво, дори себе си не помня.
Сега дали ме има - сърцето тъжно ме пита,
а аз със сълзи на очи отговарям - не,
но знам, че някога пак ще се родя
под онова синьо красиво небе,
тогава всичко красиво за теб ще ми напомня,
мое невинно състрадателно щастие.
Милан Милев
13.06.2009
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Милан Милев Todos los derechos reservados
