milan210 (Милан Милев)
130 91
19 ago 2009, 18:07

Страданието на едно щастие 

  Poesía
447 0 4


Оставам те, щастие, знам, че с мен и ти тъжиш,
оставям те, радост моя, знам, че с мен ридаеш и скърбиш.
Ще те повикам тогава, когато ще бъда щастлив,
ще се усмихвам, че и без любовта си отново ще бъда жив.
Сега върви, щастие мое, и забрави за мен,
подарявам ти моите спомени прекрасни
и усмивката си свята -
вземи ги, щастие, а ти ми подари страдание,
защото днес аз не живея,

забравих всичко красиво, дори себе си не помня.
Сега дали ме има - сърцето тъжно ме пита,
а аз със сълзи на очи отговарям - не,
но знам, че някога пак ще се родя
под онова синьо красиво небе,
тогава всичко красиво за теб ще ми напомня,
мое невинно състрадателно щастие.

 


  Милан Милев  
  13.06.2009  


© Милан Милев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??