milan210 (Милан Милев)
130 91
19.08.2009 г., 18:07 ч.

Страданието на едно щастие 

  Поезия
446 0 4


Оставам те, щастие, знам, че с мен и ти тъжиш,
оставям те, радост моя, знам, че с мен ридаеш и скърбиш.
Ще те повикам тогава, когато ще бъда щастлив,
ще се усмихвам, че и без любовта си отново ще бъда жив.
Сега върви, щастие мое, и забрави за мен,
подарявам ти моите спомени прекрасни
и усмивката си свята -
вземи ги, щастие, а ти ми подари страдание,
защото днес аз не живея,

забравих всичко красиво, дори себе си не помня.
Сега дали ме има - сърцето тъжно ме пита,
а аз със сълзи на очи отговарям - не,
но знам, че някога пак ще се родя
под онова синьо красиво небе,
тогава всичко красиво за теб ще ми напомня,
мое невинно състрадателно щастие.

 


  Милан Милев  
  13.06.2009  


© Милан Милев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??