Страданието на едно щастие
Оставам те, щастие, знам, че с мен и ти тъжиш,
оставям те, радост моя, знам, че с мен ридаеш и скърбиш.
Ще те повикам тогава, когато ще бъда щастлив,
ще се усмихвам, че и без любовта си отново ще бъда жив.
Сега върви, щастие мое, и забрави за мен,
подарявам ти моите спомени прекрасни
и усмивката си свята -
вземи ги, щастие, а ти ми подари страдание,
защото днес аз не живея,
забравих всичко красиво, дори себе си не помня.
Сега дали ме има - сърцето тъжно ме пита,
а аз със сълзи на очи отговарям - не,
но знам, че някога пак ще се родя
под онова синьо красиво небе,
тогава всичко красиво за теб ще ми напомня,
мое невинно състрадателно щастие.
Милан Милев
13.06.2009
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милан Милев Всички права запазени
