10 abr 2008, 11:43

Страданието на поета

662 0 1

Страданието на поета

 

Душата на поета помни ясно

за мъки страшни, мрачни дни.

Страданието обаче е прекрасно,

ако в един нов цвят се прероди.

 

 

Това ни каза в Словото си Бога,

благослови ни с вечна светлина.

Да се оплаквам и ридая аз не мога,

умислен във сияйна простота.

 

 

Все още търся пътищата прави,

които не загиват в суета.

В стиха, във цветните дъбрави

аз радостно и волно ще влетя.

 

 

Ще дъхна от цвета на мойта муза,

ще очертая нежния и силует

и с нейните цветя на мойта буза

щя пея слово, рима, стих, куплет.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нико Ников Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Защо ли напоследък трудно вярвам във това.Радвам ти се като те чета.Мили мисли имаш.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...