10 abr 2008, 11:43

Страданието на поета

659 0 1

Страданието на поета

 

Душата на поета помни ясно

за мъки страшни, мрачни дни.

Страданието обаче е прекрасно,

ако в един нов цвят се прероди.

 

 

Това ни каза в Словото си Бога,

благослови ни с вечна светлина.

Да се оплаквам и ридая аз не мога,

умислен във сияйна простота.

 

 

Все още търся пътищата прави,

които не загиват в суета.

В стиха, във цветните дъбрави

аз радостно и волно ще влетя.

 

 

Ще дъхна от цвета на мойта муза,

ще очертая нежния и силует

и с нейните цветя на мойта буза

щя пея слово, рима, стих, куплет.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нико Ников Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Защо ли напоследък трудно вярвам във това.Радвам ти се като те чета.Мили мисли имаш.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...