10 abr 2008, 11:43

Страданието на поета

666 0 1

Страданието на поета

 

Душата на поета помни ясно

за мъки страшни, мрачни дни.

Страданието обаче е прекрасно,

ако в един нов цвят се прероди.

 

 

Това ни каза в Словото си Бога,

благослови ни с вечна светлина.

Да се оплаквам и ридая аз не мога,

умислен във сияйна простота.

 

 

Все още търся пътищата прави,

които не загиват в суета.

В стиха, във цветните дъбрави

аз радостно и волно ще влетя.

 

 

Ще дъхна от цвета на мойта муза,

ще очертая нежния и силует

и с нейните цветя на мойта буза

щя пея слово, рима, стих, куплет.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нико Ников Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Защо ли напоследък трудно вярвам във това.Радвам ти се като те чета.Мили мисли имаш.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...