10 апр. 2008 г., 11:43

Страданието на поета

658 0 1

Страданието на поета

 

Душата на поета помни ясно

за мъки страшни, мрачни дни.

Страданието обаче е прекрасно,

ако в един нов цвят се прероди.

 

 

Това ни каза в Словото си Бога,

благослови ни с вечна светлина.

Да се оплаквам и ридая аз не мога,

умислен във сияйна простота.

 

 

Все още търся пътищата прави,

които не загиват в суета.

В стиха, във цветните дъбрави

аз радостно и волно ще влетя.

 

 

Ще дъхна от цвета на мойта муза,

ще очертая нежния и силует

и с нейните цветя на мойта буза

щя пея слово, рима, стих, куплет.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нико Ников Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Защо ли напоследък трудно вярвам във това.Радвам ти се като те чета.Мили мисли имаш.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...