Apr 10, 2008, 11:43 AM

Страданието на поета

663 0 1

Страданието на поета

 

Душата на поета помни ясно

за мъки страшни, мрачни дни.

Страданието обаче е прекрасно,

ако в един нов цвят се прероди.

 

 

Това ни каза в Словото си Бога,

благослови ни с вечна светлина.

Да се оплаквам и ридая аз не мога,

умислен във сияйна простота.

 

 

Все още търся пътищата прави,

които не загиват в суета.

В стиха, във цветните дъбрави

аз радостно и волно ще влетя.

 

 

Ще дъхна от цвета на мойта муза,

ще очертая нежния и силует

и с нейните цветя на мойта буза

щя пея слово, рима, стих, куплет.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нико Ников All rights reserved.

Comments

Comments

  • Защо ли напоследък трудно вярвам във това.Радвам ти се като те чета.Мили мисли имаш.

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....