Hekredel (Христо Славов) Hekredel (Христо Славов)
3 1.5K
7 dic 2013, 20:02

Страх

  Poesía
459 0 1

До скоро аз бях куражлия,

от края ми не бе ме страх,

но днеска вече, аз не крия,

страхувам се, че остарях!

 

Сега  във тайните  заничам,

надзъртам в зеници и фас.

С надежда по шамани тичам...

Не съм готов за оня час!

 

За този свят сега ми пука...

Но с нервите не съм добре.

Страхувам се да сгазя лука,

страхът във  мене се дере!

 

Дали пък туй не е нормално!

Нормален ли е моят страх!

О, може би  звучи банално,

до тук как стигнах не разбрах!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0