До скоро аз бях куражлия,

от края ми не бе ме страх,

но днеска вече, аз не крия,

страхувам се, че остарях!

Сега  във тайните  заничам,

надзъртам в зеници и фас.

С надежда по шамани тичам...

Не съм готов за оня час!

За този свят сега ми пука...

Но с нервите не съм добре.

Страхувам се да сгазя лука,

страхът във  мене се дере!

Дали пък туй не е нормално!

Нормален ли е моят страх!

О, може би  звучи банално,

до тук как стигнах не разбрах!