До скоро аз бях куражлия,
от края ми не бе ме страх,
но днеска вече, аз не крия,
страхувам се, че остарях!
Сега във тайните заничам,
надзъртам в зеници и фас.
С надежда по шамани тичам...
Не съм готов за оня час!
За този свят сега ми пука...
Но с нервите не съм добре.
Страхувам се да сгазя лука,
страхът във мене се дере!
Дали пък туй не е нормално!
Нормален ли е моят страх!
О, може би звучи банално,
до тук как стигнах не разбрах!
© Христо Славов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
