Страх
До скоро аз бях куражлия,
от края ми не бе ме страх,
но днеска вече, аз не крия,
страхувам се, че остарях!
Сега във тайните заничам,
надзъртам в зеници и фас.
С надежда по шамани тичам...
Не съм готов за оня час!
За този свят сега ми пука...
Но с нервите не съм добре.
Страхувам се да сгазя лука,
страхът във мене се дере!
Дали пък туй не е нормално!
Нормален ли е моят страх!
О, може би звучи банално,
до тук как стигнах не разбрах!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
