Какво е нужно да усещам , ако влюбена съм до полуда?

Нормално ли е празнота да има в цялото сърце и цялата душа?

Да изпитвам страх от всичко, от загуба или игра?

Обичам те  силно, това го зная. И за любовта ни  на всичко съм готова!

Като в стиховете морета ще преплувам, невиждани неща ще сторя.

В огъня за тебе аз ще вляза, и ако е нужно няма да изляза.

Без крила ще полетя, стига да си струва за това.

В космоса живот ще сътворя, ако с мен ще си завинаги.

Света за тебе ще обърна и на всеки обичта си ще покажа.

На Еверест ще се кача сама

и за  тебе  силно аз ще изкрещя,

„Обичам те безумно”!!!

Обичам те  и винаги ще е така!!!

Това не са думи, Мило, а чувствата, които ми дари.

Това е нещо, за което сърцето ми всеки миг  ти благодари.

Но  сега полунощ е и пак не ми се спи.

Обичам те - това го запомни.

И, моля те, не се сърди.

Затворя ли очите си за миг  дори,

страхът ме напада и от него боли.

Всяка вечер сънувам, че затворя ли очи,

заминаваш отново, Мило -  много надалече ти.

Търся те  после, но не те намирам. И вече болката не се търпи.

Страх ме е, Мило, знаеш го това, нали?

 Но  страхът ми ме убива, разбери!!!

Анна Хубенова Соколова 20 г. - 27.12.2010 г