Страх...
Какво е нужно да усещам , ако влюбена съм до полуда?
Нормално ли е празнота да има в цялото сърце и цялата душа?
Да изпитвам страх от всичко, от загуба или игра?
Обичам те силно, това го зная. И за любовта ни на всичко съм готова!
Като в стиховете морета ще преплувам, невиждани неща ще сторя.
В огъня за тебе аз ще вляза, и ако е нужно няма да изляза.
Без крила ще полетя, стига да си струва за това.
В космоса живот ще сътворя, ако с мен ще си завинаги.
Света за тебе ще обърна и на всеки обичта си ще покажа.
На Еверест ще се кача сама
и за тебе силно аз ще изкрещя,
„Обичам те безумно”!!!
Обичам те и винаги ще е така!!!
Това не са думи, Мило, а чувствата, които ми дари.
Това е нещо, за което сърцето ми всеки миг ти благодари.
Но сега полунощ е и пак не ми се спи.
Обичам те - това го запомни.
И, моля те, не се сърди.
Затворя ли очите си за миг дори,
страхът ме напада и от него боли.
Всяка вечер сънувам, че затворя ли очи,
заминаваш отново, Мило - много надалече ти.
Търся те после, но не те намирам. И вече болката не се търпи.
Страх ме е, Мило, знаеш го това, нали?
Но страхът ми ме убива, разбери!!!
Анна Хубенова Соколова 20 г. - 27.12.2010 г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мим Миме Всички права запазени
