16 feb 2021, 15:36

Страх

1.1K 1 1

Преминах през всичките нюанси 

на това да си объркан,

на това да се възприемаш като умопобъркан.

Не просто преминах, 

а ги нарисувах.

Нарисувах ги

с черен молив без бои.

 Докоснах се,

 до всяка една фаза на отчаянието

и тя изцапа пръстите ми. 

Ненавиждах и мразих, не понасях,

празното в мен не се запълни,

а студенината, което стените излъчваха 

не престана да се докосва до крайниците ми.

Жалко е, че 

е като затвор, 

без дори отвор.

Между четири стени бродят

само болните ми мисли и лъжи.

А аз без перспектива усещам

как всичко за мен бавно си отива.

Апатията предизвика

моята симпатия

и сега не мога да я изоставя

камо ли да я забравя.

Твърде рано се отказах

от онова, което трябваше да видя няколко години по-късно.

Не беше честно,

че секундите минаваха с часове.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Vaу Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...