16 февр. 2021 г., 15:36

Страх

1.2K 1 1

Преминах през всичките нюанси 

на това да си объркан,

на това да се възприемаш като умопобъркан.

Не просто преминах, 

а ги нарисувах.

Нарисувах ги

с черен молив без бои.

 Докоснах се,

 до всяка една фаза на отчаянието

и тя изцапа пръстите ми. 

Ненавиждах и мразих, не понасях,

празното в мен не се запълни,

а студенината, което стените излъчваха 

не престана да се докосва до крайниците ми.

Жалко е, че 

е като затвор, 

без дори отвор.

Между четири стени бродят

само болните ми мисли и лъжи.

А аз без перспектива усещам

как всичко за мен бавно си отива.

Апатията предизвика

моята симпатия

и сега не мога да я изоставя

камо ли да я забравя.

Твърде рано се отказах

от онова, което трябваше да видя няколко години по-късно.

Не беше честно,

че секундите минаваха с часове.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Vaу Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...