24 ene 2007, 0:04

Страх  

  Poesía
1027 0 2
Сломена пак от мисълта, проливам аз една сълза. За любовта, от теб несподелена, потънала в мъгла! И пак се лъжа, че ще имам шанс със теб, и пак във знак на любовта, и пак, но ме е страх! От бъдещето се страхувам, променящо съдби и моля се да ни е начетната любов до старини! И моля се, и моля се любов да възцари, защото те обичам като майка - бебче. И моето си ти!


© Мария Стойкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??