Jan 24, 2007, 12:04 AM

Страх  

  Poetry
1043 0 2
Сломена пак от мисълта, проливам аз една сълза. За любовта, от теб несподелена, потънала в мъгла! И пак се лъжа, че ще имам шанс със теб, и пак във знак на любовта, и пак, но ме е страх! От бъдещето се страхувам, променящо съдби и моля се да ни е начетната любов до старини! И моля се, и моля се любов да възцари, защото те обичам като майка - бебче. И моето си ти!


© Мария Стойкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??