Страх
Сломена пак от мисълта,
проливам аз една сълза.
За любовта, от теб несподелена,
потънала в мъгла!
И пак се лъжа, че ще имам
шанс със теб, и пак
във знак на любовта, и
пак, но ме е страх!
От бъдещето се страхувам,
променящо съдби
и моля се да ни е начетната
любов до старини!
И моля се, и моля се
любов да възцари,
защото те обичам
като майка - бебче.
И моето си ти!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Стойкова Все права защищены
(6)