24.01.2007 г., 0:04 ч.

Страх  

  Поезия
1028 0 2
Сломена пак от мисълта, проливам аз една сълза. За любовта, от теб несподелена, потънала в мъгла! И пак се лъжа, че ще имам шанс със теб, и пак във знак на любовта, и пак, но ме е страх! От бъдещето се страхувам, променящо съдби и моля се да ни е начетната любов до старини! И моля се, и моля се любов да възцари, защото те обичам като майка - бебче. И моето си ти!


© Мария Стойкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??