Страх
Най-много ме е страх,
че някой ден
и твоят пламък ще се умори
в очите ти да свети;
че и теб
така далечен и различен
ще усетя,
както никога преди.
Най-много се тревожа,
че и ти
ще си отидеш отегчен,
ще излетиш
през пътните врати
от нова обич окрилен.
Най-много се страхувам,
че и аз
отново ще съм вярвала,
живяла
в любов фантом.
Тогаз
ще бъда пак
вихрушка завилняла
от ветрове
и стъклен мраз.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Татяна Начкова Todos los derechos reservados
докато е хубаво е хубаво...когато заболи почини...няма друг изход...Браво
